Аталанта (1934)

Виго тръгва от обикновеното, делничното, но не се ограничава с него. Той усеща скритата, потайна страна на вещите, което го подбужда да търси такива моменти, в които животът проблясва странно и причудливо и сам издава тайните си. Действието като че се развива в две плоскости, границата между които не е точно означена... Камерата открива неочаквана прелест и в тесните каюти, и в слънчевите отблясъци по водата, и в пронизващата нощта мъгла, и в пейзажите, лишени от крещяща красота, и даже в камарата мръсно бельо натрупана като памет за ергенския живот на стопанина...Пластическият мотив на живота в Аталанта" е откритост и затвореност едновременно. Времето също тече като че на две нива. Единият поток е ежедневието, запълнено с насъщни грижи. Под него тече друг - плътен, неразчленен, в който дневната светлина достига като смътно, разсеяно сияние..." Виктор Божович